Урок по родолюбие в Копривщица за трети клас - 20 април 2026 г.

 

Понякога най-големите неща започват тихо.

С един път. С една среща. С едно усещане, че си попаднал на място, което не трябва да бъде забравено.

Преди три години, като класен ръководител, заведох учениците си на екскурзия до манастира „Св. Панталеймон“ край Велики Преслав.

Но всъщност началото беше поставено от две майки – те направиха така, че да се срещнем с Отеца.

Да му гостуваме.

Да чуем истории, които не просто се слушат… а се преживяват.

Тогава не знаехме, че поставяме началото на нещо много по-голямо.

С тяхна помощ, заедно с колега и учениците, създадохме филм за манастира – място, пропито с история, но потънало в тишина.

Място, където времето сякаш е спряло.

Място, което чака да бъде чуто отново.

Манастир, свързан с цар Борис I – там, където той приема монашеството.

Манастир, възроден в края на управлението на цар Борис III.

История, която не бива да остава без глас.

А там… нямаше камбана.

И тогава се роди идеята.

Родителите не се отказаха.

Учениците повярваха.

Колегите застанаха зад каузата.

В навечерието на 50-годишния юбилей на НУКК – училище, създадено от Людмила Живкова с мисия за дух и култура – се обединихме в една обща цел:

да върнем гласа на този манастир.

На благотворителния базар всички се включиха – ученици, родители, учители, приятели.

И заедно събрахме средствата.

60 килограма вяра.

60 килограма надежда.

60 килограма смисъл.

На Лазаровден камбаната зазвъня.

И този звук…не беше просто камбана.

Той беше отговор –

че доброто има глас.

Това е нашият глас.

Гласът на училище, което не просто учи, а създава смисъл.

https://www.youtube.com/watch?v=mKzwP-kRo-E